Откъс от приказката „Помощта на верните приятели“ от Галена Върбева

Тримата приятели тъкмо седнаха да се стоплят и да поговорят, когато един голям черен бръмбар спря пред малкия им лагер.

– Хей вие, накъде сте тръгнали? И защо сте излезли от вълшебната градина?

Този път първа започна Лавандула.

– Отиваме да видим нашия приятел Ванката. Разбрахме, че е болен и искаме да му занесем пресен билков чай.

– Добре сте го измислили! Но защо не ми дадете и на мене? Аз също го обичам!

Трите билки пак се спогледаха. Лавандула попита несигурно:

– Да му дадем ли? Та аз останах само с едно цветче.

– И аз – отвърна Лайка. – Ако дам последното си цветче, няма да остане за билковия чай на Ванката.

Този път билките не можаха да дадат от вкусния билков чай на бръмбара.

Макар и да бяха мили, той се ядоса, духна огъня и разтури лагера им.

– Тъй ли било! Тогава целите ще ви изям!

Билките се уплашиха и се разбягаха в различни посоки.

– Знаех си, че няма да успеем – извика Лавандула – Защо ни трябваше да тръгваме?

– Когато сме заедно, нищо лошо няма да ни сполети – извика Липа докато бягаше.

– Ей там виждам светлинка. Сигурно е горска къщичка. Да се скрием.

Липа бягаше най- бързо от тримата, но беше много тъмно и тя не виждаше пътя през дърветата. Бръмбарът я подгони.

В този момент от горската къщичка наизлязоха светулки. Много светулки. Мракът на гората проблесна в сребристо от малките им фенерчета.

– Хей вие, накъде сте тръгнали? Защо сте излезли от градината си?

Лайка ги чу, понеже беше най- близо.

– Отиваме да видим нашия приятел Ванката. Разбрахме, че е болен и искаме да му занесем пресен билков чай.

Светулките зажужаха. Една от тях каза:

– А защо бягате?

– От бръмбара. Той подгони мен и приятелите ми.

– Ако искате да ви скрием в нашата къщичка, трябва да ни дадете малко билков чай.

Липа, Лайка и Лавандула спряха край дънера на едно голямо дърво и се спогледаха. Лавандула пак отрони:

– Ето, знаех си, че няма да успеем! Ако сега дадем и последните си стръкчета чай, за какво да ходим при Ванката? Какво ще остане за него?

– Мили светулчици, съжаляваме, но няма да можем да ви дадем от нашия чай. За болният ни приятел няма да остане. – каза Липа, когато отново наближи светналата в мрака къщичка.

– Нищо! – помисли царицата им. – нищо! Хайде, скрийте се тук на топличко и на светло, че  бръмбарът сигурно още ви търси из гората! Бързо, ей там е!

Трите билки останаха през цялата нощ при добрите светулки. На сутринта, по ранни зори излязоха от къщичката. Навън вече не ги дебнеше опасност. Можеха да продължат пътя си.