Тримата приятели тъкмо седнаха да се стоплят и да поговорят, когато един голям черен бръмбар спря пред малкия им лагер. – Хей вие, накъде сте тръгнали? И защо сте излезли от вълшебната градина? Този път първа започна Лавандула. – Отиваме да видим нашия приятел Ванката. Разбрахме, че е болен и искаме да му занесем пресен…
„Мен ми е, мале, додяло, додяло още натежало да гледам турчин как бесней, във бащини ми дворове, във бащини ми кошари, във бащини ми хамбари. Я дай ми, мале, пушката!“ В полумрака Цанко видя как ръцете на майка му месеха хляба. Бяха побелели от брашното и мачкаха ли мачкаха тестото, като че в обреден…
Честита Нова година 2026 –
със здраве, щастие и вяра,
любов, мир и надежда!
„Мила бабо, като идваш насам, не ми носи котенце с бели петънца. Вече си имам, а най-хубавото е, че мама ми разреши да си играя с него и вкъщи, и в градината. А вече имам и още един приятел. И той живее в отсрещната кооперация“…
С обич: Нели
Ти тръгна там, където те очакват, коя съм аз, че тебе да виня … Реки от думи бреговете плакнат. И тъмно е. Далече е деня. А думите ни – камъче по камъче, ту галеха, ту удряха в нощта. И в погледа прежуляше ми пламъче, което днес ветреца разпиля… Не ми се слушат стихове и песни,…
Самотното махало години в мен брои, и в пламъка на залез и между две стени. Средата им – прозорец! А лъч един струи. Провидялото в думи, и в сенки, в тишини… И те чертаят пътя – ту гладък, ту трънлив, сезоните се сменят, но нравите стоят. А те събуждат чувства – светът да не е…
Да можеш със усмивка лъчезарна в душата да отгледаш доброта. Дори на неприятел да прощаваш и гордо да преминеш през света! И капчици любов навред раздават твоите добродетелни ръце. С рой усмивки нежно да изгрява усмивката на детското лице. Човек да бъдеш – никак не е трудно! Да можеш светла обич да дадеш, приятел да…
И нека грейнат детските лица, Господи, във Коледната нощ. Да трепне в миг – за малките деца, ръката ти с грижовната си мощ. Виж, всяко за подаръче е жадно, послушни ли са всички, не разбрах. Но никое дано не легне гладно, без обич, топлина и свито в страх. Че всяко е на този свят родено…
Когато в мен разбиват се вълни и ехото на бурята дочувам, притисната от всичките страни, кошмари, зная, нощем ще сънувам. В мен когато ронят се листа и гората знам, че оголява. Празна в мен ридае есента – тази есен, лято в мен не става! Когато съм сама, съвсем сама, чувствам се невидима и тиха. Виждам…
Цял живот се лутаме! С усилие, белязани като гореща цев. В шарен свят живеем в изобилие, А после обедняваме. Без лев! Преливаме се в черно и във бяло – ту мразим, ту преглъщаме любов. Днес губим се, а ужким бяхме цяло. За малко сме на този свят суров. Приятелите идват и си тръгват – посрещаме,…
No products in the cart.